• Използваме бисквитки, за да подобрим работата ти с нашия сайт.
  • Научи повече
Влез
потребителски кредит
Статия за вечната дилема - работа на заплата или свободна практика

Блог / Работа

Вечната дилема - работа на заплата или свободна практика

4 юли 2017 / 5 мин.

„Ех, живот си живеете вие!“ – със сигурност го чувате често, ако сте избрали да бъдете така актуалния напоследък субект, наречен freelancer. Казано на чист български – на свободна практика.

Обикновено тези, които ви го казват никога не са опитвали нищо извън фиксираното работно време и постоянния трудов договор. Няма лошо, за всяко нещо си има подходящите хора. Но невинаги липсата на шеф и колеги по бюро са най-прекрасните неща на света. Понякога ви домъчнява за обедната почивка, скуката от време на време, офис рутината и … редовната заплата. Като човек, който в последните 10 години се прехвърля ту на единия, ту на другия режим, ще споделя предимствата и недостатъците. Разбира се, единствено от моята гледна точка.

Работното време и локацията

Безспорно предимство на свободната практика е гъвкавото работно време. Разпределяш ангажиментите си по твой личен план и преценка спрямо индивидуален график и предпочитания. С всеки отделен партньор уговаряш различни срокове и поемаш задачи, които имаш капацитет да поемеш и да изпълниш навреме. Можеш да работиш от спалнята или хола, от близкото кафене или коуъркинг офиса, на летището, в друга държава, на двора или на покрива – където ти скимне. Зарежи идеята за лаптоп на плажа - пясъкът, жегата и слънцето не са най-удобната обстановка за работа, особено ако ръцете ти са омазани със слънцезащитно олио и наоколо има деца.

Фиксираното работно време и място на пръв поглед са задължаващи и ограничават въображението. Но на втори прочит дават сигурност, предвидимост и рутина. А понякога рутината означава спокойствие и усещане за подреденост. Не се налага да мислиш кога и къде да влачиш компютър, работни тефтери и папки с документи, или къде у вас да сместиш мини офиса – всичко е на мястото си.

Пътят до офиса отнема време и средства, особено ако е на другия край на града, но пък тези моменти могат да бъдат използвани за четене на книга, слушане на музика и подкасти – неща, за които почти никога не идва ред. А и винаги има и вариант да се комбинираш с колега, който живее в района – така разходите ти за транспорт ще намалеят значително, а времето до и от офиса ще бъде споделено и в компания.

При свободната практика гъвкавото време може да бъде и крайно коварно, просто защото при текущи срочни ангажименти губиш контрол и има опасност да превърнеш работния ден в работно денонощие. Размива ти се чувството за мярка и можеш лесно да минеш отвъд здравословното и препоръчително работно време, с една дума – да прекалиш.

Парите

Желанието за работа и любовта към това, което правиш са важни, но и възнаграждението е не по-малко мотивиращо. Свободната практика в най-общия случай е характерна с относителна регулярност или тотална липса на такава. Възнагражденията може да са сезонни, на определен период от време или без абсолютно никаква закономерност. При външните фирми и изпълнители обикновено сроковете на плащане са разтегливи и подлежат на импровизация – седмицата става месец, месецът – три, а няколко месеца могат да се превърнат в година. Фирмената задлъжнялост и липсата на работещи механизми за регулация са всеобщ проблем, и независимо дали сте човекът-фирма или работите със сътрудници, проточените срокове пречат и налагат допълнителни усилия и загуба на време.

Особено в началото на дейността ти като фрийлансър ще се наложи да предвиждаш и уплътняваш „дупките“ в ангажиментите и съответно заплащането. В този период е добре до теб да има човек с регулярни доходи (партньор, съпруг/а, приятел, родител, съквартирант), на когото може да се разчита за плащане на нетърпящите отлагане сметки като наем, ток, вода, парно, др. Постепенно, с натрупване на партньорства и работни задачи, приходите се увеличават и застъпват, но това може да не стане през първата, втората, дори петата или шестата година. Търпението и постоянството са основни, подкрепата от хората, с които работиш и семейството ти - също.

Фиксираното възнаграждение на определена дата дава сигурност и спокойствие, можеш да планирате по-големи разходи, кредити, скъпи ваканции и изобщо да правиш дългосрочни планове за придобивки и харчове. Отпада рискът да останеш на нула (стига да планираш разумно, разбира се) или да трепериш до последно дали преводът, който чакаш ще дойде преди датата за наема. Понякога това действа като мотивация, но на моменти финансовата несигурност е доста обезкуражаваща и не е за всеки.

Сроковете

В по-голям колектив почти винаги има вариант да потърсиш помощ и съдействие от колега, за да успееш да спазиш даден ангажимент. В позицията на фрийлансър обаче си просто ти. И ако нещо не сработи, изпуснеш краен срок или цял проект се провали заради твоята немарливост, кофата с пепел се изсипва върху твоята собствена глава, а евентуалните неустойки се отронват от собствената ти банкова сметка. Отговорността е лична и можеш да се сърдиш единствено и само на себе си.

Работата в екип е трудна за координиране, но приятна за вършене. Кипи творческа енергия, хвърчат идеи, провеждат се сутрешни брейнсторминги на чаша кафе. Фрийлансърството в повечето случаи е самотна задача и ако работата ви спори само в големи групи, имайте го предвид преди да се хвърлите в самотните му бурни води.

Мотивацията

Хората са различни по темперамент, характер и поведение и няма универсални мотиватори, които работят при всички. За един това е свободата и широкото поле за изява, за друг е по-високото заплащане, за трети е качването нагоре в йерархията, а за някои удовлетвореността е над всичко.

Във фрийлансърството ти си двигателят на всичко и ако дори за момент спреш да задвижваш механизма, всичко спира. Необходимо е постоянно да поддържаш съществуващите връзки и отношения с партньори, да намираш нови, да следиш общата картина и пазар, да засичаш промените, новите течения, трендове и нагласи. Можеш да обявиш някой понеделник за неработен, но трудно ще зарежеш телефона си или ще изключиш компютъра. Имейлите чакат отговор, ангажиментите стоят на дневен ред, а хората, с които контактуваш имат нужда от обратна връзка почти ежедневно. Поне в общия случай и най-често срещаните практики, дори чисто творческите, големите паузи няма да ти се получат, поне не без загуби и нарушаване на ритъма. Ако си си представял дълги ваканции без компютър и телефон – тц, заблуждавал си се, всичко чака на теб.

Удовлетвореността

Когато си дал живот на нещо от нулата, сам си избрал посоката и концепцията (на цялостен проект или малки поръчки), удовлетворението е несравнимо с нищо. За някой друг обаче това остава в сферата на научната фантастиката, а добре свършената работа в края на месеца преди фиша със заплата е реалното измерение на удовлетвореността. При свободната практика винаги остава вариантът за един куп положени усилия, време и енергия, стоящи срещу една голяма нула. Защото невинаги стройните планове и добрите идеи могат да бъдат реализирани успешно точно в този момент и точно на това място. Трябва да бъдеш подготвен за дълго изчакване, промяна на стратегията или просто… провал. И част уменията на предприемача и фрийлансъра са да започва отначало, без да се отчайва и без да изпада в мрачни апокалиптични депресии. Ако едно не проработи, ще се появи друга възможност; ако едно не даде резултат, ще даде следващото. Всеки нов ангажимент е причина да се появи следващ.

Промяната и балансът

Скачането от единия режим в другия за някой може да изглежда нереалистично и изнервящо, но на мен лично ми осигурява необходимия баланс. Имало е периоди, в които съм съчетавала двете или съм оставяла само едното на дневен ред, но винаги е било с желание и енергия. В момента, когато загубя ищах, значи лампичката за промяна е светнала. От всеки нов период печеля опит, умения, емоции и познанства , които не бих имала, спестявайки си риска от промяна.

Във фрийлансърството е важно не на последно място и умението за преценка, смелостта да отказваш или да правиш разумен компромис. Нищо не бива да е на всяка цена и за сметка на всичко, все пак човек залага собственото си име, история и образ – важно е къде и как стоиш в пространството, дали спазваш принципи и пазиш достойнството си, дали поддържаш добър вкус и коректно отношение, дали знаеш кога да спреш, къде да се обърнеш и кога да кажеш не. Защото и свободата изисква морал и посока.

Кое от двете ще избереш – да се луташ и да поемаш риск или да се движиш по отъпкан коловоз – е въпрос на личен избор. (Само)преценката обаче е от изключително значение. Ако разбереш, че фрийлансърството не е твоето поприще, признай си го, така ще спестиш много разочарования и негативи и на себе си, и на хората около теб. Ако обаче отдавна ти се иска да излезеш от рутината и навикът те прави нещастен, рискувай. Винаги има възможност да се върнеш обратно и да разбереш, че щастието всъщност е било там, откъдето си избягал.