danuchno-oblagane-na-p2p-investitsii

Блог / Инвестиране с Klear

Данъчно облагане на P2P инвестициите в Клиър

25 януари 2019 / 15 мин.

Данъчното облагане като цяло винаги е било сложна и комплексна тема за разискване дори когато става дума и за доходите на физически лица. Още по-сложна става, когато доходите произлизат от нов финансов продукт, който до момента не е бил известен, и данъчното законодателство не определя точно и ясно как би следвало този нов доход да се третира и облага. Именно и затова при P2P инвестициите все още остава дискусионен въпросът какъв би бил най-правилният начин за деклариране на доходите от тях, най-вече заради спецификите, които той притежава.

Ние, в Клиър, след задълбочено проучване и консултиране с данъчен консултант решихме на база събраната информация да предоставим на инвеститорите ни нашето виждане, как според нас би следвало тези доходи от платформата да се третират и декларират. Взехме това решение, знаейки, че това е чувствителна тема. Желанието ни е да предоставим една допълнителна стойност към продукта, който предлагаме, представяйки опростен начин за инвеститорите да декларират доходите си.

Целта на тази статията е да обясним какви решения и допускания сме взели на база персоналното ни разбиране и тълкуване на данъчното облагане във връзка с доходите от  P2P инвестирането, както и да отговорим на някои въпроси, които получихме от инвеститорите ни през последните няколко години. Съзнаваме, че е възможно вижданията ни да се разминават по някои теми, но именно затова се опитваме да бъдем максимално прозрачни и аргументирани. Надяваме се тази дискусия да продължи и в бъдеще да има точна рамка относно данъчното облагане на P2P доходите.

Съдържанието на статията е следното:

  • Общи въпроси
  • Облагане на доходите от лихви
  • Облагане на доходите от капиталови печалби
  • Примери

Общи въпроси

Общи въпроси във връзка с данъчното облагане може да намерите тук.

Облагане на доходите от лихви

Преди да обясним подхода, който сме взели при изчисляването на облагаемата лихва, нека разгледаме следните понятия, които използваме в платформата,  за да може да ги разграничим едно от друго.

  • Получена лихва е лихвата, която се получава при изплащане на месечната вноска от страна на кредитополучателя на падежната му дата.
  • Спечелената лихва е лихвата, която реално се явява като печалба. Тя е получената лихва, приспадната със закупената начислена/просрочена лихва, която придобиваш при закупуването на частта по кредита, т.е. лихвата, изплатена на инвеститора, от когото е закупена частта, добавена с продадената от теб начислена/просрочена лихва и лихвата, която към момента е начислена и просрочена в баланса ти.

Тоест спечелената лихва е облагаемата лихва заедно с текущо начислената/просрочена лихва, която все още не е реализирана.

Спечелена лихва = Облагаема лихва + Текущо начислена/просрочена лихва

Все пак, нека разгледаме по-детайлно това, което ни интересува в статията, а именно облагаемата лихва:

Облагаема лихва = Получена лихва – Закупена начислена лихва – Закупена просрочена лихва + Продадена начислена лихва + Продадена просрочена лихва

Защо е необходимо да се правят следните преобразувания, да се изваждат и добавят закупената/продадената начислена/просрочена лихва от получената лихва?

Това е необходимо, защото когато се закупува част от някой кредит, е възможно да се закупи и начислена/просрочена лихва, която за инвеститора, който я е придобил, не се явява като печалба. Макар той да я получава на падежната дата от кредитополучателя, инвеститорът вече я е платил на този, от който е закупил кредита, и реално не му се явява като доход. Обратното е в сила, ако инвеститор продаде част от инвестицията си на друг инвеститор, като заедно с нея продаде и начислена/просрочена лихва, то той ще реализира приход и именно затова следва този доход да се прибави към облагаемата му лихва при нейното изчисляване.

Какво ще стане, ако все пак инвеститорите решат да обложат направо получената лихва  вместо така изчислената облагаема?

Ако инвеститорите решат да обложат директно получената лихва, то за частта закупената/продадена, начислена/просрочена лихва, ще се получи двойно данъчно облагане на една и съща част, което не би било логично, нито правилно.

Следва ли да се декларира и текущата начислена/просрочена лихва?

Не, не следва, защото тя все още не е реализирана и това ще стане в един евентуален бъдещ период.

Облагане на доходите от капиталови печалби

При облагане на доходите от капиталови печалби сме взели следното допускане, че изчисляването на капиталовите печалби и загуби става, при условие че закупената част от кредита е напълно продадена или кредитът е прекратен по една или друга причина (напр. кредитът е напълно изплатен). Тоест, ако не е възникнало някое от тези условия, евентуалната печалба или загуба ще се генерира в следващ бъдещ период, когато това се случи.

Взехме това решение, защото то ни се стори най-просто, точно и правилно от гледна точка на характера на инвестицията. Обсъждахме редица варианти относно това как би следвало капиталовите разлики да се изчисляват. Един от тях беше да приложим метода на среднопретеглена цена (нещо, което е характерно при акциите), в която при изчисляването се включват всички трансакции, отнасящи се до един кредит, и на база на нея да определим крайния резултат от тях – положителен или отрицателен. Проблемът, който възниква, е че основният актив (кредитът) през неговия живот претърпява промени върху себестойността си заради изплащането на част от главницата, което многократно усложнява начина, по който следва да се разглежда разликата между покупната цена и номиналната стойност на актива, оттук и възникналите капиталови печалби/загуби. Именно заради тези разсъждения се спряхме на подхода по-горе.

Но нека разгледаме по-подробно как точно изчисляваме капиталовите печалби/загуби.

Това, което правим, за да стигнем до съответния е следното.

Първо, изчисляваме каква е общата разлика между номиналната стойност и цената при всяка една покупка на част от кредит.

Обща разлика при покупка = Закупена главница (Н – Ц) + Закупена отложена лихва (Н – Ц) + Закупена начислена лихва (Н – Ц) + Закупена просрочена лихва (Н – Ц)

, където:

Н – номинална стойност

Ц – цена

Същото правим и за всички продажби (като тук се включват и продажбите на необслужвани кредити).

Обща разлика при продажба = Продадена главница (Н – Ц) + Продадена отложена лихва (Н – Ц) + Продадена начислена лихва (Н – Ц) + Продадена просрочена лихва (Н – Ц)

Разликата между горните две ни се явява реално капиталовата печалба/загуба.

Капиталова печалба/загуба = Обща разлика при покупка - Обща разлика при продажба

Трябва да се отбележи, че при повечето инвеститори се получават капиталови загуби, произлизащи от продажба на необслужвани кредити, което е нормално, като се има предвид, че самият модел на инвестицията предвижда, че една част от кредитите ще спрат да се изплащат и тяхната загуба ще бъде покрита от получените лихви по останалите кредити, които в крайна сметка, освен да покрият загубата, ще донесат и определена доходност за инвеститора.

В края на статията може да се видят конкретни примери как при различните ситуации се изчислява облагаемата лихва и капиталова печалба.

Съзнаваме, че решенията и допусканията, които сме взели, са по-скоро лично тълкуване на данъчното облагане при P2P модела за нашия частен случай и те не са данъчен съвет, но както вече стана дума, предприехме това действие с цел да улесним нашите инвеститори и да им дадем поне някакви напътствия към този конкретен казус. Разбира се, всеки инвеститор като лице, което следва да декларира доходите си, е свободен сам да проучи и интерпретира въпроса за данъчното облагане на P2P инвестициите.

Решихме да споделим това детайлно обяснение относно стойностите, които сме изчислили и изпратили с годишните имейли за доходите на инвеститорите, защото като компания, която от самото си стартиране винаги е била открита и прозрачна, за нас е важно да продължим да бъдем такива.

Знаем, че можем да бъдем по-добри, и ще се постараем да станем. Ако възникнат някакви въпроси, винаги може да се свържете с нас. Ще се радваме да отговорим на тях.

 

Примери

Пример 1)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит А с дължима сума от 100, от която 98 е главница и 2 е начислена лихва. Без отстъпка, за нея е платил 100.

Кредитът е напълно погасен преди края на годината и той е получил общо 98 главница + 9 лихва.

Облагаема лихва = 9 – 2 = 7

Капиталови печалби/загуби = няма, защото липсват покупки или продажби с отстъпка.

Пример 2)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит Б с дължима сума от 100, от която 98 е главница и 2 е начислена лихва. Без отстъпка, за нея е платил 100.

Получил е плащания от 40 главница и 5 лихва към 01.07.2018. На тази дата той продава оставащата дължима сума от 59, от която 58 е главница и 1 е начислена лихва. Продава я без отстъпка.

Облагаема лихва = 5 – 2 + 1 = 4

Капиталови печалби/загуби = няма, защото липсват покупки или продажби с отстъпка.

Пример 3)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит В с дължима сума от 100, от която 98 е главница и 2 е начислена лихва. Без отстъпка, за нея е платил 100.

Получил е плащания от 40 главница и 3 лихва към 01.07.2018. На тази дата той продава оставащата дължима сума от 61, от която 58 е главница и 1 е начислена лихва и 2 е просрочена лихва. Продава я за 30.

Облагаема лихва = 3 – 2 + 1 + 2 = 4

Капиталови печалби/загуби = - (61 - 30) = - 31

Пример 4)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит Г с дължима сума от 100, от която 98 е главница и 2 е начислена лихва. Без отстъпка, за нея е платил 100.

Получил е плащания от 40 главница и 3 лихва към 01.07.2018. На тази дата той купува друга част от кредит Г, с дължима сума от 61, от която 58 е главница и 1 е начислена лихва и 2 е просрочена лихва. Плаща само 20 за тази част.

Кредитът е напълно погасен, и той получава допълнително 116 главница и 13 лихва.

Облагаема лихва = 3 – 2 + 13 - 1 - 2 = 11

Капиталови печалби/загуби = 61 – 20 = 41

Пример 5)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит Е с дължима сума от 100, от която 98 е главница и 2 е начислена лихва. Без отстъпка, за нея е платил 100.

Получил е плащания от 40 главница и 3 лихва към 01.07.2018. На тази дата той купува друга част от кредит Е, с дължима сума от 61, от която 58 е главница и 1 е начислена лихва и 2 е просрочена лихва. Плаща само 20 за тази част.

До края на годината, той е получил плащания от 70 главница и 8 лихва. Има оставаща главница към края на годината.

Облагаема лихва = 3 – 2 – 1 - 2 + 8 = 6

Капиталови печалби/загуби = няма, тъй като инвестицията все още не е прекратена към края на годината.

Пример 6)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит Д с дължима сума от 200, от която 195 е главница, 2 е начислена лихва и 3 е просрочена лихва. Платил е 180.

Получил е плащания от 40 главница и 6 лихва към 01.07.2018. На тази дата той продава всичко оставащо, 155 главница и 1 начислена лихва. Всичко е по номинална стойност, 156.

Облагаема лихва = 6 – 2 -3 + 1 = 2

Капиталови печалби/загуби = 200 – 180 = 20

Пример 7)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит Е с дължима сума от 200, от която 195 е главница, 2 е начислена лихва и 3 е просрочена лихва. Платил е 180.

Получил е плащания от 40 главница и 6 лихва към 01.07.2018. На тази дата той продава всичко оставащо, 155 главница и 1 начислена лихва. Всичко е по номинална стойност, 156.

След това на 01.09.2018 купува друга част от този кредит Е с дължима сума от 400, от която 390 е главница, 1 е начислена лихва и 9 е просрочена лихва. Платил е 150.

За тази част е получил 180 главница и 17 лихва. Остават 220 главница и 2 начислена лихва към края на годината.

Облагаема лихва = 6 -2 -3 +1 -1 – 9 + 17 = 9

Капиталови печалби/загуби = 200 -180 = 20. Втората инвестиция все още е активна, следователно не може да се изчисли все още каква е реализираната капиталова печалба.

Пример 8)

На 01.02.2018 инвеститор закупува част от кредит Ж с дължима сума от 30, от която 20 е главница, 10 е просрочена лихва. Платил е 15.

До 01.07.2018 е получил 5 лихва.

След това продава дължимата сума от 30, от която 20 е главница, 1 е начислена лихва и 9 е просрочена лихва, на цена от 15.

Облагаема лихва = 5 – 10 + 1 + 9 = 5

Капиталови печалби/загуби = (30 – 15) - (30 – 15) = 0