Игри с пари за деца и родители

Ако упорито предаваш на детето си знания за личните финанси, още преди да е махнало памперса, дали то ще стане успешен и финансово свободен възрастен? Може би. Но може би е добре малчуганчето да е над 4 годинки и този процес да върви интересно и забавно за него. Ето няколко предложения как може да му помогнеш да изгради известно разбиране по отношение на парите, докато играете заедно.

(Посочените по-долу възрасти са ориентировъчни – всяко дете е различно, а ти най-добре познаваш твоето)

Монополи

CEO-то на семейните настолни игри. Дали заради лъскавите фигурки или заради пачките изкуствени банкноти, децата (8-12 г.) се включват с желание, макар невинаги да имат търпение играта да приключи. Докато изкупувате улици и строите хотели обаче, може да разкажеш на детето:

• как и защо се инвестира в недвижима собственост, как се печели от тази дейност;
• защо едни квартали са по-скъпи от други, какво ги прави по-престижни и атрактивни, може да дадеш примери с конкретни квартали във вашия град, да си поговорите къде е центърът на града и защо;
• как се отсяда в хотел, защо и за кое се заплаща, за звездите и какво означават те, какви са алтернативите на хотелите и как може да се изкарат пари от наем;
• за разликите между живота под наем и в собствено жилище;
• за вашето жилище – как сте се сдобили с него, как сте го избрали (ако не е по наследство), колко време сте го изплащали (ако сте ползвали кредит), колко сте се притеснявали в определени моменти (ако сте), по-скъпо или по-евтино би било, ако сте в друг квартал (ако сте под наем);
• за смисъла на името на играта – какво значи монопол и какво е това конкуренция, как едното и другото влияят на цените;
• и каквото друго се сетиш, свързано с играта.

Може и да го подтикваш да преговаря, ако иска да закупи от теб улица или ти от него. Да се опита да се аргументира и да прецени не само собствения, а и чуждия интерес, при който може да се случи сделката.

Цветовете на колите

Не съм сигурен, че тази игра има точно определено име. Тя е проста – докато пътувате, всеки си избира определен цвят, брои на глас колите в неговия цвят и се надява да са повече от на другите. Ако детето вече познава цветовете и може да брои, значи може и да я играе (5-8 г.). Дали трамваите и такситата се броят, ако си избрал жълто, си го решавате вие, но между два рунда от играта може да минеш на теми като:

• има ли значение цветът на колата за нейната цена (клиента не плаща за бяла кола. Служебните коли са бели , за да са по-евтини. За това и са повече);
• какво прави скъпите коли скъпи;
• различните марки автомобили и защо едни марки са далеч по-скъпи от други;
• професиите в трафика – полицай, таксиметров шофьор, шофьор на автобус – какво се изисква, какво е нивото на заплащане и (според теб) на удовлетвореност от конкретната професия;
• разходите по един автомобил в общия случай;
• зоните за паркиране, платените паркинги;
• бензина, бензиностанциите, електромобилите;
• градския транспорт, билетчетата и глобите;
• и каквото още ти хрумне в тази връзка.

Магазин

Тук обикновено правилата ги определя хлапето (4-6 г.) и по-добре да не му се месим. И затова по-често магазинът е плод и зеленчук или сладкарница и по-рядко – антикварен или за авточасти. Парите са истински дребни или рисувани, или пластмасови (когато идват с играчка касов апарат), или просто невидими. Цените пък са нереално ниски или нереално високи, нерядко в долари или в „пари“. В обичайната родителска роля на купувач може да опиташ различни реплики (разбира се, в шеговит и любезен тон, не е нужно да се разстройва продавачът) от сорта на:

„Момент, господине/госпожице продавач, това защо струва толкова много/малко? Какво му е специалното / Да не е развалено?“

„Имате ли промоция / акция / продукти на по-ниски цени?“

„Много се извинявам, но в другия магазин на вашата улица е по-евтино, бих предпочел да си го купя от там и да спестя!“

„Хм, не съм сигурен, че точно това ми трябва, може би ще изчакам до утре да преценя дали наистина ми е необходимо!“

„Това прясно/хубаво/качествено ли е?“ (нека детето се опита да похвали стоката, която продава)

„Защо да си го купя точно от вашия магазин? Може би го има и на друго място“ (децата са изобретателни, окуражи го и сигурно ще намери обяснение).

Чичко Тревичко

Фигурите, на които при поливане им расте трева вместо коса, са отново актуални. Защото в ролята на чичкоците са герои като миньоните, ядосаните пилета, смърфовете и Спондж Боб Квадратни гащи. Докато детето полива главата на фигурата, където са посети семената за прическата, може да отвориш темата за водата. Откъде идва, как течащата от чешмата и от душа не е безплатна, защо всъщност за водата у дома или бутилираната се заплаща, защо и как може да се пести (не пропускай и екологичните причини), за ресурсите изобщо (и най-вече, че колкото са по-оскъдни, толкова са по-ценни).

А когато тревичката-коса избие по-буйно и дойде момент за подстригване на чичкото, може да поговорите и на други теми. Например за професията на фризьора и други свободни професии и на какво разчитат те, за да имат клиенти и доходи.

Може да си направите Чичко Тревичко и сами (виж тук – http://az-deteto.bg/da-napravim-sami-tchitchko-trevitchko/4875/view.html). И ще имаш повод да поговориш с детето за разликите в стойността на ръчно правените и промишлено произведените продукти, за трудностите пред едната и другата дейност, за спестяването при създаването на нещо, вместо купуването му (но непременно и за времето, което отнема направи-си-сам – и как то също е ресурс и си има цена).

Изложба

Едва ли си чувал за малко дете (4-8 г.), което не обича да рисува. И което да пропусне да направи изложба със свои рисунки. Участието на мама и тате, разбира се, е да си купят няколко от нея. С истински парички. В процеса на сделката може да опиташ:

• да се пазариш (стига това да е забавно за детето), но с аргументи – не е важното да се наложиш и да стане твоето, а просто детето да ги чуе;
• предложи на сина си / дъщеря си да ти нарисува нещо по поръчка, но ти избери темата на рисунката: зоопарк, футболен мач, надебелял остарял Батман пие бира пред телевизора (аз имам такава!). Разясни на детето, че ще му платиш малко повече в случая, защото когато се работи по поръчка, според изискванията на клиента, цената обикновено е по-висока от тази на вече изработеното;
• поискай отстъпка за закупени три или повече картини – обясни му защо понякога си струва да продаде по-голямо количество с отстъпка, а понякога – не;
• питай го защо е решило цената да е точно такава – няма значение какви аргументи ще даде, важното е да се постарае да отговори;
• обясни му, че е имало разходи – листовете, моливите, че е отделило време – дали е включило това в цената, за да не бъде „на загуба“.

И внимавай да не стане всичко твърде сериозно, прецени какво казваш – не бива да обезкуражаваш детето, нека разговорът мине в приятелски тон, иначе урокът няма да си струва.