Как една сервитьорка изкарва много повече от инженер

Преди време, в Париж, аз и колегите ми обядвахме в един и същи ресторант почти всеки ден. Беше съвсем обикновено място, достъпно и с прилична храна, нищо особено. 
НО
Всеки ден ни обслужваше една невероятна сервитьорка. Научих наистина много от нейната история.

В момента, в който влезеш в ресторанта, тя те посрещаше с широка усмивка, обръщайки се към теб по име. Ако някой от нас го нямаше, тя питаше дали не е болен или нещо се е случило.

Общи приказки и за кратко, но винаги на място и показващи искрен интерес.

Всеки от нас се чувстваше специален.

Когато дойдеше време да поръчаме, тя даваше съвети на всеки от нас, особено за дневните специалитети. Но съветите бяха персонализирани. Помнеше, ако някой от нас не обича агнешко или пък е голям почитател на пастата. Тя не се опитваше да ти продаде ястието на деня или някое, което върви по-слабо. Тя просто се опитваше да ти помогне да направиш най-правилния избор за ТЕБ самия.

Също така, никога не забравяше да ни препоръча добър десерт или кафе. Просто бизнес, но винаги право в целта.

Както се досещате, бакшишите, които тя получаваше, бяха много по-високи от тези на когото и да било в ресторанта, дори в района.

Тази сервитьорка беше толкова важна част от бизнеса, че собственикът редовно ѝ даваше бонуси на база оборота на ресторанта. Тя не беше поискала това сама, но един ден небрежно беше подхвърлила възможността да се премести в Югоизточния регион. Ужасен от тази възможност, на следващия ден шефът беше ѝ съобщил, че отсега нататък тя ще получава бонуси. Умен човек!

Един ден, впечатлени от качеството на обслужването и след като натоварената част от деня беше преминала, седнахме да поговорим с нея. Тя работеше от над 2 години, също като нас. Ние бяхме инженери с университетски дипломи, докато тя имаше основно образование и въпреки това изкарваше 50% повече пари от нас. Това беше 3 пъти повече, отколкото беше изкарвала в самото начало.

Ето важните изводи, които си извадих. Всеки може да ги ползва за вдъхновение.

Рецепта за успех

#1 - Силна воля

Със своята заплата тя не можеше да живее поносимо в Париж, сама с детето си. Затова беше решила, че ТРЯБВА да увеличи доходите си. “Нямах друг избор, затова си казах: Да го направим!”

#2 - Постави си цел

Животът в Париж е скъп и доходите ѝ трябваше да се повишат с поне 50%. Затова нейната цел беше да ги увеличи точно с толкова в рамките на 6 месеца.

#3 - Открий силните си страни

Тя беше претеглила своите умения, качества, опит и страст. Беше общителен човек. Имаше добра памет за лица и имена и беше забелязала, че клиентите се изненадваха приятно, когато си спомняше името им. Така планът беше започнал да се оформя в главата ѝ…

#4 - Направи си план за действие

Нейният план беше много прост - да възхити всеки един клиент. Щеше да си спомни името и предпочитанията му, да му предостави приятелска и индивидуална препоръка.

#5 - Работи здраво

Да, добрата памет ѝ беше нещо вродено. Но тя не се осланяше само на нея. Когато нов клиент влезеше в заведението, тя полагаше усилия да разбере повече за него и да запомни нещата, които е научила.

След като лудницата на обяд отминеше, за разлика от своите колеги, които пушеха или разговаряха помежду си, за да си починат, тя записваше в личния си дневник нещата, които е научила за всеки клиент и които беше важно да запомни.

#6 - Не губи дух в трудните моменти

Както всеки друг човек и тя имаше своите трудни дни или своите проблеми. Но беше си наложила правилото да оставя личните си проблеми извън ресторанта, когато дойде на работа. Усмивката беше нейната работна униформа.

#7 - Направи постоянното подобрение задължително

Тя беше успяла да постигне целта си за тези 6 месеца. Но не беше спряла дотам. Докато даваше персонализирани препоръки, тя също така получаваше редовна обратна връзка. Положителна и отрицателна. И беше развила навика да обсъжда обратната връзка с готвача и собственика с цел да подобрят менюто.

Това е страхотен житейски урок. Да преминеш през тези стъпки не е 100-процентова гаранция за успех, но при някои хора работи. Така че, си струва да се опитат.