• Използваме бисквитки, за да подобрим работата ти с нашия сайт.
  • Научи повече
Влез
потребителски кредит
Частно или държавно училище

Блог / Децата и парите

Частно или държавно училище

13 септември 2016 / 3 мин.

Разбери какво е най-важно за образованието на детето ти и струва ли си да избереш частно училище.

Като представител на едни от най-старателните (и вманиачени) майки, винаги съм искала да дам на децата си най-доброто – най-полезната храна, най-пълноценното общуване, най-доброто образование. Затова и темата „Кое е най-доброто училище за моите деца” се настани трайно в съзнанието ми.

И признавам, доста варианти проучих и… изпробвах. Частно училище, домашно образование, Валдорфската педагогика, Демократично училище, сугестопедия, Монтесори и какво ли още не.

И със сигурност мога да кажа, че повечето учебни системи и подходи включват един голяяям разход. В което няма нищо лошо, ако срещу големите разходи получаваш големи предимства.

Много родители правят тежки компромиси само и само децата им да посещават частно училище. Познавам семейства, които напълно се лишиха от пътувания, за да могат да плащат таксите на децата си към тези учебни заведения.

Познавам и такива, които дори продадоха имущество, за да финансират образованието на децата си. Разбира се, има много семейства, които спокойно могат да си позволят лукса децата им да се обучават в частни училища, без това да се отрази негативно на начина им на живот.

Обикновено залагаме на частното училище поради няколко основни причини.
Надяваме се, че в него:   

  • Децата ни ще придобият по-качествено образование
  • Има по-малко агресия
  • Учителите са по-всеотдайни и мотивирани
  • Материалната база е по-добра
  • Детето ни ще расте в по-благоприятна среда

Децата ни ще придобият по-качествено образование

Вероятно има частни училища, които са в състояние да оправдаят очакванията ти. Но тъй като говорим за една доста сериозна сума, която регулярно ще се откъсва от семейния бюджет в продължение на години, е добре да обмислиш и вероятността частното училище изобщо да не се окаже толкова прекрасно, колкото е описано на сайта му.

В чужбина има учебни заведения, които освен че са платени, са известни най-вече с това, че дават на децата действително добра подготовка. Това са училища с традиции, дългогодишна история и доказани резултати. Честно, не се сещам за аналогия на тези училища в България. След време може и да има, но в момента не знам кои са – може би просто още са твърде млади.

Не забравяй, че в частните училища (у нас) директорите често пъти са водени от идеята да приберат месечната такса на повече ученици, което води до недопустими компромиси и с реда и дисциплината, и с учебния процес, и с… всичко. Често децата, които излизат от частните училища, не притежават повече знания от другите.

Има по-малко агресия

Прави ми впечатление, че и агресията, от която толкова се боим да не сполети децата ни, също е налична в частните училища. Не, там контролът не е завишен. Има дори повече его и демонстрация от страна на учениците.

А учителите са заставени да бъдат твърде сервилни, пасивни и уж толерантни. Тъй или иначе проблемът с агресията няма как да се реши в училище. Тя присъства еднакво и в частните, и в държавните заведения.

Когато голямата ми дъщеря навърши 6 години (такова беше изискването), тя започна да посещава едно доста скъпо училище. Откъдето още на третия ден се прибра с посинено око и никой не знаеше как се е случило – въпреки че децата в класа бяха не повече от 15.

На петия ден се прибра напишкана, защото шофьорът на училищния бус отказал да спре, когато тя казала, че има нужда да отиде до тоалетната. За сметка на това в училищния стол предлагаха броколи със синьо сирене, м-м-м! Отписахме детето две седмици след първия учебен ден.

Учителите са по-всеотдайни и мотивирани

Действително, в частното училище преподавателите са по-мотивирани и всеотдайни – все пак заплатите им са по-достойни в сравнение с държавните. Но също така, както вече споменах, тези учители често са принудени да правят недопустими компромиси към незнанието на учениците, към дисциплината и спазването на реда. С цел учениците да продължат да бъдат ученици и родителите да продължат да плащат.

Материалната база е по-добра

Безспорен плюс на частното училище е материалната база. Всичко е ремонтирано, ново, свежо. Чиновете и столчетата са удобни, атмосферата е приятна. В това отношение държавните училища са на светлинни години (посветени на реформи) от частните. Друг е въпросът дали шарените столчета са достатъчно добра причина да плащаш по едни 600-700 лева месечно?

Детето ни ще расте в по-благоприятна среда

Може би си мислиш, че там детето ти ще срещне деца на интелигентни, заможни и възпитани родители? Е, това изобщо не е задължително. Има огромна вероятност да срещне децата на парадиращи с възможностите си хора, чиято интелигентност се проявява по много непонятен за теб начин.

В държавните училища вероятността детето ти да си намери свестни приятели е същата, дори ми се струва, че е една идея по-голяма.

Нека сметнем!

  • Месечна такса: между 400-1300 лева
  • Храна: около 150 лева
  • Транспорт: около 200 лева
  • Екскурзии, допълнителни материали, курсове и какво ли още не: кой знае…

Безспорно частното училище има своите плюсове. Но е добре да помислиш дали минусите не изваждат неоправдано много пари от джоба ти. Мисли в перспектива – училищните такси ще те съпътстват години наред.

Това, че днес имаш възможност да платиш таксата, означава ли, че и утре (след месец, догодина) ще можеш? Обмисли добре ситуацията и остани реалист, за да спестиш разочарование – на себе си и детето.

Днес за щастие се появяват нови и нови варианти за обучение на децата. Някои осланящи се единствено на естествените импулси за учене, само на индивидуалните предпочитания. Някои педагогики са направо радикални в стремежа си да дават свобода на децата. Други изповядват ценности, които са твърде специфични, за да се свържеш с тях.

В държавното училище всички знаем какво става. Децата се учат основно на това да разберат какво е скука, досада, стрес. Как се зубри и хитрува. И колко е тъпо да си учител.

Сградата прилича на затвор и по коридорите й се носи призракът на една достолепна, побеляла леля, която клати упрекващо показалеца си, гледа те строго и ти натяква, че си тъп, нищо не знаеш и за нищо не ставаш…

За сметка на това държавното училище ще ти излезе по-евтинко. Не, не е безплатно – ще има разходи за „помагала”, тестове, допълнителни уроци и едни 50 лева на срок за… е,  никога не ми става съвсем ясно за какво отиват.

Във всяко едно училище детето ти може да научи много. Или нищо. И не разчитай, че училището (което и да е то) ще даде на детето ти знания за живота.

Най-голямото училище е у дома. А най-големият учител – ти.

Живеем във времена, когато информацията е толкова изобилна. Има толкова много източници, от които детето ти да черпи. Проблемът не е в липсата на информация. А в липсата на интерес.

Грижи се за интереса на детето си. Не го пречупвай с догми и натиск. Опитай се да поддържаш живо вроденото любопитство и желание да учи.  И бъди толерантен към вижданията на детето ти за ученето.

Преди да избереш едно или друго училище, поинтересувай се, виж го. Възползвай се от дните на отворени врати, поговори с преподавателите, с родители на деца, които вече учат там. Покажи го на детето си и се съобрази с неговото мнение.

Инвестицията в детето ти е може би най-важната, която ще направиш в живота си. Важна не само за теб, но и за целия свят, за бъдещето на всички! Част от тази инвестиция е образованието. Но внимавай да не се окаже, че вместо да инвестираш, си хвърлил едни пари на вятъра.

Личният ми опит показва, че най-добрата инвестиция в детето не струва много. Не и пари. Трябва време, качествено прекарано с детето ти време. Трябва отношение. Общуване. Съпричастност. Емпатия. Любов… а тя, както знаеш, не умее да струва.