• Използваме бисквитки, за да подобрим работата ти с нашия сайт.
  • Научи повече
Влез
потребителски кредит
Статия: Почивката – свещената крава на здравия разум

Блог / Работа

Почивката – свещената крава на здравия разум

12 септември 2017 / 5 мин.

Дори и около теб да се говори вече за ски ваканции, червено вино и кашмирени шалове, остатъци лято все още има, да не забравяме, че септември е новият август. Между покупките на гумени ботуши, ученически чанти и есенни якета се мъдри по някой и друг официален празник, който удължава уикенда поне с ден. Така че надежда има, почивката е зад ъгъла, дори юнското море вече да е запечатано дълбоко в семейните архиви. 

Почивка, точно така. Онези няколко дни, в които трябва да изключиш и да преминеш към режим “не ми пука за нищо” в името на собственото си психическо здраве и доброто на околните. Възможно ли е изобщо това и откога не ти се е случвало? Ако не си спомняш, значи проблем има. Нека видим защо.

Мога и още, нямам нужда от почивка ТОЧНО СЕГА

Разбира се, че можеш и още. Дори с цената на здравето, психическото си равновесие, хармоничното семейство и приемливия външен вид. Винаги може повече. Докато не установиш, че прекарваш повече време в офиса и над компютъра, отколкото с най-близките си хора. Докато не усетиш, че не приличаш на себе си, децата са вече големи и самостоятелни, а партньорът ти търси баланс някъде другаде. Защото не всеки издържа на подобен налудничав ритъм.

Почивката е губене на време, изнервя ме

Така е, особено ако не си си я “причинявал” от години. Тялото и умът губят способност да минават в лек режим и постоянният стрес се превръща в наркотик, от който трудно можеш да се откажеш. Иска ти се постоянно нещо да звъни, непрекъснато някой да те търси, да ти задава въпроси и да ти държи сметка. Плажуването е скучно, риболовът е изнервящ, пикникът в планината е досада. Друго си е да те разкъсват ежедневно по всякакви възможни начини, да си причиняваш нервни сривове и зверско главоболие от преумора.

Сега имам по-важни неща, почивката по-нататък

Неумението да контролираме поетите ангажименти, постоянното желание да сме на разположение и разтягането на работното време до безкрайност могат да доведат бързо до т.нар. бърнаут/професионално прегаряне. Моментът на НЕИЗДЪРЖАМПОВЕЧЕ. Когато изгубиш мярката и способността да кажеш СТОП, те връхлитат почти хронична умора, липса на мотивация, раздразнителност, мигрена, тревожност, дори депресия. Да се товарим с още и още задачи до тотално изтощение е характерно за нашите т.нар. модерни времена. В това обаче няма нищо модерно, а представлява чиста форма на самоунищожение. Ако не успееш да засечеш симптомите и знаците, които тялото ти дава, можеш да изпаднеш в коварна дупка, излизането от която понякога никак не е лесно.

Обичам да се чувствам полезен

Така е, но за да си полезен на другите, първо трябва да се погрижиш за себе си. Защото едва ли хората около теб имат нужда от невротичен, раздразнителен и хаотичен тип, който е загубил чувството си за хумор и мярка, и бавно, но сигурно се превръща в мътна сянка на себе си. Ако умееш да правиш паузи, в които да зареждаш сили и да връщаш баланса, след това можеш да бъдеш няколко пъти по-ефективен, работоспособен и полезен. Пробвай.

Не умея да си почивам, да се откъсвам от работата

Да, често това е проблем, всеки го е изпитвал на гърба си. Първите дни не можеш да се адаптираш, последните няколко дни вече си в треска за предстоящите ангажименти. Умението да “изключваш” трябва да се поддържа, а ако тотално си го изгубил, да се възстанови. Удоволствие не е мръсна дума, дължите го на себе си. Любимо хоби, разходка, смяна на пейзажа, спорт, курс по нещо, дори медитация – малки, но сигурни стъпки към здравия разум.

Мога да работя и от плажа/хижата/къмпинга/хотела

Чудесно, но в извънредни ситуации, само когато се налага спешно или се касае за нещо непредвидено. В противен случай нито почивката е почивка, нито работата е работа. Да, сменяш обстановката, но не и мислите в главата. Това, което получаваш са куп фрустрации и усещането, че не правиш като хората нито едно от двете. Преди време си мислех, че не е проблем да съчетаваш почивка и работа. До момента, когато не се наложи в разгара на блажената си семейна ваканция да тичам като обезумяла по един селски хълм в търсене на вяло wi-fi, а останалите дни до края се превърнаха в нескончаеми разговори с тогавашния ми шеф. Разбира се, нито беше толкова спешно, нито толкова важно, но провалената почивка беше факт. Оттогава се старая да разграничавам двете и да планирам възможно най-разумно.

Няма кой да ме замести

Неумението да се делегират права, дори за седмица, е повсеместен проблем. Независимо дали се отнася за малък магазин, търговско представителство, кантора, спедиторска фирма или някакъв тип агенция, служителите би трябвало да бъдат взаимнозаменяеми, поне за кратък период от време, за да не се нарушава работния ритъм. Ако пък вие сте си и шеф и служител, е редно да предвидите заместник. Най-вероятно той няма да е толкова старателен като вас, нито пък толкова активен и всеотдаен, но ще ви осигури няколко дни презареждане и изчистване на мисълта. А има ли по-ценно от това в момент на преумора и изтощение?

Ще изгубя пари/партньори/клиенти

Да, такава вероятност има, особено ако партньорите и клиентите ти са свикнали да отъждествяват бизнеса или услугата с твоето лице и глас. Но пък ако професионалната ти връзка е трайна и се основава на доверие, няколко дни отсъствие едва ли ще бъдат фатални. Ако отсрещната страна знае, че постоянно си на линия, независимо къде се намираш и какво правиш, има висок риск от злоупотреба – ще ти звънят в неделя в два следобед, късно вечер, в часове за лягане или в ранни зори. ЗАЩОТО ТИ ВИНАГИ СИ ТАМ, НАЛИ ТАКА!

Не обичам да давам универсални съвети. Първо защото такива не съществуват - за всеки работи различна схема, дори що се касае за почивки и натоварвания. Второ – всеки се намира в различна професионална и лична ситуация и общовалидни правила няма. От собствен опит обаче и за себе си съм извадила някои поуки. Ето ги, може да са полезни някому.

  • Вземи лаптопа си, но ако не се налага, не го отваряй. Поне в моята ситуация всяко отваряне “уж за малко” означава поне няколко часа на компютъра. Защото когато си на свободна практика винаги има нещо за правене/довършване. Ако компютърът ми остане вкъщи, най-вероятно бих получила нервна криза поради липсата на контрол върху ситуацията. Затова – с мен, но затворен. В последните 1-2 години дори ми се получава.
  • Работещият по време на почивка човек не е най-добрата компания. Категорично. На телефона в безкраен разговор, докато мажеш децата за плаж. Или с компютър до басейн пълен с пляскащи във водата индивиди. Или пък пишещ пространен имейл, докато околните богопомазани закусват и пият кафе с две свободни ръце. Хората около вас се изнервят, вие се изнервяте, цялата ситуация става “бляк”. Не прави това у дома, пардон, на почивка.
  • Половинчата история. Нито почивката е почивка, нито работата е свършена качествено. Някакво маркиране на дейности, от което не печели никой. Освен ако не си хирург на смяна, важен министър, пилот на пътнически самолет или водещ на централна новинарска емисия, вероятно светът няма да свърши точно по време на твоята неколкодневна почивка. Спокойно, дишай.
  • Сънят е ключов. Познавам много хора, които с гордост признават, че си лягат по нощите – в 2-3 часа, при това редовно. Лоша организация през деня, странични задължения или просто такъв тип режим. Липсата на сън обаче влияе на абсолютно всичко – през външния вид, теглото, ефективността, мотивацията, настроението, нервите, здравето като цяло. Трябва да се спи, няма как. И колкото съзнанието е по-свободно, а тялото по-спокойно, толкова по-качествен е сънят. Трудно за постигане, но не и невъзможно.
  • Почивката носи дивиденти след време. Качествено изживяната почивка не след дълго дава своите резултати – нова идея, главоломно вдъхновение, нови сили за нови начинания, хъс за покоряване на върхове. В противен случай светът ви е крив поне до следващата ваканция. Мърморещ, крив и фрустриран човек зад бюро – предполагам не се харесваш в този образ.
  • Да не превръщаме почивката в тормоз. Да видим всичко на мястото, където отиваме; да обиколим всяка уличка и квартал; да отбележим всички възможни активности – от скачане с парашут до природонаучен музей и кръжок по готварство; да заснемем АБСОЛЮТНО всичко в най-малкия детайл; да си направим фотосесия, дори децата да мрънкат, а половинката да не иска да се снима; да изчетем и наизустим всеки исторически и географски факт за страната, да знаем националните герои, поети и политици, изобщо, да сме подготвени, все едно ще защитаваме дисертация. Всички тези неща може да са много атрактивни, но натоварват почивката с НЕ-ПОЧИВКА. Нищо на всяка цена не е оправдано, нека не си го причиняваме.
  • Социалните мрежи в ограничено количество Да се тагваме от всяко място, на което се храним, да постваме постоянно гледката пред себе си, да предаваме нон-стоп почти в реално време – всички сме го правили, в една или друга степен. Но не е трудно да установиш, че колкото по-малко ползваш телефоните и социалните мрежи, толкова почивката ти е по-качествена. Имаш време за разговор, съзерцание, изпразване на напрежението, дори изолиране. После поствай на воля каквото ти душа иска.
  • Почивката е задължителна. Може да е по малко, но начесто, доколкото работата и финансите позволяват, разбира се. Разходка, излет, пикник, уикенд, само за ден, дори няколко часа – пак помагат за възстановяване на психичното здраве и изтръскване на сетивата. Прави го ако не за себе си, то заради хората наоколо. Те имат нужда от теб.

И така - работата никога няма край. Повечето клишетата са такива, защото са истина. Важи и за тази тема. Колкото човек да прескача собствените си лимити със свръхангажираност, толкова по-малко съумява да се фокусира качествено върху отделни каузи, дейности и цели. Разпиляност и хаос на бързи обороти – сигурен начин тотално да изтрещите, а понякога да се върнете обратно коства много.

След ден стягам багажа и изключвам бутоните. Дано ми се получи и този път. Пробвай и ти, хич не е лошо.