На какво ме научи дъщеря ми за спестяването

Като всеки нормален контрол-фрийк родител и аз искам да съм сигурен, че децата ми ще усвоят определени знания и умения за живота.

Моят Топ 4 е да се научат да обичат себе си, да открият какво ги прави щастливи, да могат да носят отговорност за действията си и да изградят правилно отношение към парите.

За първите три най-вероятно личният пример може да свърши добра работа. Но за четвъртото май е ключово, като родител, да положа усилия да обясня, разкажа, втълпя на детето какво трябва да е правилното му отношение към парите (съвсем друга тема е дали аз самият съм наясно точно какво е това).

Та когато голямата ми дъщеря – тогава все още единствено дете – започваше първи клас, реших, че това е най-добрият момент да започне и домашното й финансово образование. Защото вече получаваше джобни – собствени пари всеки учебен ден, мини бюджет, който сама щеше да управлява! Да, 2 (два) лева на ден, което месечно е поне 40 лв. И освен да ги похарчи за ябълки в училищната лавка или за чипс в най-близката лавка до училището, би могла да ги спестява, ако си взима всеки ден сандвич от вкъщи например!

Детето обаче не искаше да си носи домашни сандвичи и скоро поиска повече джобни, защото, цитирам: „Какво мога да си купя за два лева! Нищо! Мога ли да си купя това (посочва аудио уредбата) или това (телевизора) или онова (вазата)!“ Макар че последното не е вярно, защото ваза може да си купи от магазин тип „Почти всичко за левче“. Това, което постигна дъщеря ми, беше, че ние с майка й променихме бюджета й, но надолу – на 1 лв. И когато след известно време детето оцени първоначалния размер на джобните, той беше възстановен пак на 2 лв.

Сега не съм сигурен дали това беше добър урок или просто наказание. Но след това дъщеря ми успя, без да си поставя за цел да ми обяснява, разказва, втълпява правилното отношение към парите, да ми предаде няколко добри урока:

#1 - Детето е много по-мотивирано да спестява за конкретна цел, отколкото да спестява заради самото спестяване

С принципни приказки на тема ползата от спестяването не постигнах нищо. Докато дъщеря ми сама не реши, че иска да получи нещо определено. Например по-нов телефон. След като й се обясни, че тя има телефон, който работи, а нов може да й се купи за Коледа или рожден ден, дъщеря ми реши, че тогава сама ще си събере пари за него. И успя.

Във втори клас реши, че иска по-хубава раница и след цели 6 месеца удивително постоянство събра 108 лв., за да я купи. Беше изключително доволна от успеха си. Аз също се гордеех с нея!

В трети клас си купи киндел. Там сключихме сделка аз да платя ДДС-то, а фактурата да бъде издадена на фирмата ми, но останалата сума си я събра сама.

Последваха още един нов телефон, маска и аксесоари за Хелоуин, количка с дистанционно.

А когато нямаше определена цел, просто нямаше и мотивация да спестява. Примирих се с това и приех, че пак е много добре, че разчита на себе си за неща, които повечето родители несправедливо бихме определили като прищявки.

#2 - Когато детето дава идеи как да изкара пари, е по-мотивирано след това да изпълни поетите ангажименти

Когато предложенията идваха от нас, родителите, ефектът беше нулев. Например, когато предложихме на дъщеря ни да си изкарва пари като домашна помощница – на седмична заплата. Извън задълженията към дома, които имаше (като да си чисти стаята и да подрежда масата за вечеря), добавихме още няколко – платени. В края на всяка седмица щяха да й се плащат 5 лв. срещу редовно изхвърляне на боклука, прибиране на чистите съдове от миялната и прибиране на прането. Но въпреки, че дъщеря ми прие с ентусиазъм предложението ни, не изпълняваше платените задължения. А както разбрахме на едно емоционално събрание на входа – детето складирало торбите с отпадъците ни на междуетажията (милата, срамувала се да я видят приятелките, че изхвърля боклука). И колкото и да беше странно, ние, майката и бащата, сякаш повече искахме да й плащаме заплатата. Може би защото идеята беше наша.

Когато обаче на нея й хрумваха идеи как да си изкара пари, беше много по-сериозна. Както когато ни предложи да гледа малките си братчета. Измайстори си ваучери за бейбиситинг (изрязани хартийки, с „дизайн“, поле за откъсване плюс цяла система за контрол и отчитане на ваучерите) – 50 стотинки за половин час. Услугата беше доста качествено изпълнявана – братчетата й бяха много доволни, ние с майка им – също.

Така разбрах, че е по-добре да оставя детето да използва въображението си, самò да измисли как да изкара пари, да бъде активно, да дава предложения – за по-добър резултат.

#3 - Когато детето бъде въвлечено в дейности срещу заплащане, свързани с реални задачи от работата на родителите си, то ги изпълнява с по-голямо желание и по-качествено

За дъщеря ми беше особено интересно и дори вълнуващо да се включва в реални задачи от работата по издателството, което имаме. И още повече, когато вършим тези задачи заедно.

Така например тя разбра от личен опит какво е ниско- и какво висококвалифициран труд, както и разликата в заплащането им. Когато имахме събития по представяния на нова детска книга, дъщеря ми говореше пред публика, водеше активностите с децата, посрещаше гостите. И тогава получаваше 10 лв. за по-малко от половин час. Друг път помагаше в ръчния труд. Например изписване на парола върху листовка с невидим маркер срещу две и половина стотинки на брой. И след повече от два часа работа изкара малко над 2 лв., но беше много доволна.

Да си изкара собствени парички беше само една част от удовлетворението й. За нея беше важно, че се почувства по-голяма, по-значима и че изкарва пълноценно време с родителите си.

А като следствие на това се отнася и много по-сериозното отношение към изпълнението на работата. И я върши по-качествено. А заплащането е напълно заслужено.

Дъщеря ми вече е почти на 13 и, честно казано, въпреки крехката й възраст, има задачи в издателството ни, за които бих й се доверил повече, отколкото на други хора.

#4 - И последно, като обобщение и на всичко горно – всякакви теоретични обяснения за парите са „вятър и мъгла“ в сравнение с личния опит на детето в тази област 

Ако малко повече се доверим на децата си, вероятно и те ще ни слушат с по-чуващи уши.

Да отидат сами до кварталния магазин да купят плодове, да подадат парите на продавача и да приберат 10% от сумата за бакшиш като преживяване вероятно е по-ефективно от всякакви сухи обяснения за проценти и посредници. Или понякога да даваме водеща роля на детето в сметките преди пазаруване – например как най-рационално да изхарчим 30 лв. в супермаркета. Нищо чудно да дадат по-креативни решения от нас.