Хобито е голяма работа

Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си!

Така бил казал Конфуций. Но днес ние знаем, че невинаги работата, която обичаме, е онази, която може да ни донесе достатъчно приходи, за да живеем спокойно. Затова и много често работата, която обичаме, присъства в живота просто като хоби.

И много често онази, която ни плаща сметките, хич не я харесваме, тежи ни, отегчава ни, претоварва ни и ни кара да мечтаем за нещо съвсем, съвсем различно. Не е честно!

В петък вечер на по чаша вино под обсипаното със звезди небе много от нас копнеят да се занимават с изкуство. Но дойде ли понеделник, си обличат риза и костюм и отиват на работа в офиса. Защото изкуството, освен да утеши душите и да погали егото ни, не предлага нищо сигурно. Затова и ние много често му предлагаме единствено и само статут на хоби. Не е честно!

Пачуърк, квилинг, декупаж, плъстене – все интересни и приятни дейности за прекарване на свободното време, релакс и бягство от стреса. Вече е и пълно с магазини, които се самоопределят с думата „хоби” и предлагат всякакви материали, за да развихрим творчеството си.

Фотография, музика, акварел, танци и какви ли още не очарователни занимания, които надничат от някой неделен следобед и ни примамват да бъдем артисти. Отделяме им по няколко часа седмично и въздишаме, че не можем да им се отдадем на пълен работен ден. Не е честно!

А от време на време в полезрението ни влиза някоя история на жена, зарязала скучната си кариера и отдала се на своето хоби, което пък взело, че разцъфтяло в един съвсем приличен малък бизнес. Тук-там срещаме по някоя фейсбук страничка за приказен скрапбук, по някое онлайн магазинче за ръчно изработени бижута.

И започваме да се замисляме не може ли просто да напуснем този офис, да се отдадем на онова, което обичаме, и да не сме принудени да работим и един ден през живота си, както съветва Конфуций.

Възможно ли е хобито да се превърне в професия? Със сигурност! Но преди да положиш триумфално оставката си върху бюрото на шефа, помисли добре. Карай бавно и стъпка по стъпка.

Стъпка 1

Насити се на своето хоби. Иначе казано дай му достатъчно време да ти писне. Например, ако шиеш възглавнички, уший достатъчно за целия си дом, за роднините и приятелите си. Възможно е някъде към 253-тата възглавничка шиенето да те отегчи и да се почувстваш изчерпан.

Но ако с течение на времето натрупаш опит, уменията ти се усъвършенстват и това те зарежда с ентусиазъм и дава на въображението ти по-голям размах, то възглавничките са твоето призвание! 

Стъпка 2

Направи си фейсбук страница. И се тренирай да я поддържаш актуална. Измисли си име и някакво графично присъствие. Качвай снимки на всичко, което си изработил. Не пропускай да добавяш апетитно описание. И се старай снимките да са красиви.

Когато лайковете от приятели спрат да валят (не се опиянявай от приятелската куртоазия) и всички, които познаваш, похвалят неподозирания ти талант, започни да се ослушваш за запитвания каква е цената на изработените от теб прелести. Когато за цени започнат да се интересуват напълно непознати хора, значи имаш какво да предложиш на пазара. 

Стъпка 3

Покажи се. И се тествай. Включи се в различни базари за ръчно правени красоти – вече се провеждат доста често. Участвай в изложби, концерти. Остави свои произведения за продажба в различни галерии и арт магазинчета. Направи си профил в Etsy и 10 fingers. Или пък youtube канал.

Виж какъв е интересът към твоето творчество, това ще те ориентира дали наистина има пазар за него. Ако да, ще започнеш да припечелваш и едни допълнителни пари, което, мисля, е чудесно! И преспокойно можеш да спреш дотук, имайки едно доходоносно хоби.

Стъпка 4

Сметни. Всичко! По няколко пъти! Ако си решил все пак да вървиш към трансформацията на хобито в професия, добре си направи сметката. Колко струва един твой работен час/ден? Какъв ресурс отива за покупка на материали? Колко е реалната цена на твоите произведения? Конкурентна ли е? Проучи какво правят другите. Как го правят? Колко струва? И така нататък – сметките са много. Но най-вече помисли дали си в състояние за същото работно време да изработиш и продадеш толкова картички, че да изкараш заплатата си на офис мениджър, която получаваш в момента?

Стъпка 5

Направи си фирма. Независимо дали е започнала като хоби или не, дейността, чрез която ще се прехранваш, ще бъде юридически опакована като фирма. И ще се сблъскаш с всички трудности, отговорности и предизвикателства, които кръжат около притежаването на собствена фирма. Да не се окаже, че това, заради което бягаш от офиса, те настига (дори удвоено) в бленуваното начинание?

Стъпка 6

Намери си ново хоби. Защото вече нямаш такова. Оттук нататък то е работа, която се надяваме, че обичаш. Имаш своя собствена фирма и в блога на Klear можеш да прочетеш доста материали по темата, които да ти бъдат от полза. Намери си ново хоби, защото е полезно – независимо колко много обичаш работата си, е добре да имаш начин как да разпускаш.

Има добри примери на хора, успели да превърнат хобито си в доходоносно професионално занимание. И със сигурност им е сладко. Ще ти разкажа за трима от тях в следващата си статия в блога. Но повечето примери са на хора, които не са успели. И вероятно им е излязло солено.

Защото когато човек се решава на подобна стъпка, е добре той да е наистина много добър в това, което прави. Адски добър. Толкова добър, че просто да не може да остане незабелязан.