• Използваме бисквитки, за да подобрим работата ти с нашия сайт.
  • Научи повече
Влез
потребителски кредит
Как плюсът се превръща в минус

Блог / Бюджет

Hand Made, Vintage, Retro или как нещо струва повече, отколкото струва

20 март 2017 / 6 мин.

Май свикнахме цените, които ни заобикалят, да превишават безумно много стойността на продуктите, върху които висят. Съществуват безброй начини да ни бъдат поискани повече пари! Сякаш огромна част от креативността човешка се влага в това да бъде измислено как нещо да струва повече, отколкото струва! Еха!

В последно време се сблъсквам челно с няколко плюса, които убедително са превръщат в минуси. И това буди възмущение в мен, признавам.

Second hand

Много пъти в статиите си препоръчвам пазаруването на дрехи от магазини тип Second hand. Разказвам ти как това е разумно, как ти дава възможност да си купиш нещо хубаво на много по-ниска цена и т.н. Днес се налага да ти се извиня. Защото и това вече не е вярно. Кратка разходка из центъра на София доказва точно обратното!

В малките централни улички се гушат накипрени чудно хубави магазинчета за дрехи втора употреба. Обаче ме гледат едно такова претенциозно. Все едно се опитват да ме убедят, че са нещо много повече от това, което са – магазини за носени дрехи! Преструват се на много арт и ме карат дори да се чувствам леко недостойна за тях. Което адски ме обърква. Опитват се да ме убедят, че продават някакви произведения на изкуството – ей сега ако си облека тази смачкана ленена блузка, все едно съм се облякла със самата Мона Лиза, о, боже! Опитват се да ми пробутат лайфстайл, идеи за рециклиране, за неконсуматорско поведение. Сериозна работа… Разбира се, всички тези идеи са само пищни опаковки, целта на които е да ти вземат повече пари. И започвам аз да прелиствам старите дрехи в китното магазинче и да се смущавам все повече и повече от цените. Блузка в екрю – 25 лева! Дънки – 40! Пуловер – 30! Пола – 25!
И си казвам аз „Нещо не е наред!”. Казвам ти го и на теб.

Нямам никаква представа как се стига до тези цени, но съм убедена, че не е редно. И ми намирисва на поредния хитър заговор как едни евтини, евтини (смачкани и с неясен произход) неща да бъдат представени за едни скъпи, скъпи (с много претенция и измислени предимства) неща.

Затова:

  • когато си решил да спестиш пари и си се примирил, че ще носиш дрехи втора употреба, иди в някой неприятен (на вид и мирис) голям магазин, където дрехите се продават на килограм. Там стоките струват почти толкова, колкото би следвало да струват. А ако проявиш търпение и упорство, ще си изровиш и някоя наистина читава дрешка, чиято цена е дори под реалната й стойност (Алилуя!).
  • следи разпродажбите в големите магазини (където се продават чисто нови дрехи) и с бюджета, който си предвидил, иди да си напазаруваш – ще ти излезе поне толкова евтино, колкото в елитния Second hand!

Hand made

Винаги съм уважавала ръчния труд и ръчно правените предмети. Винаги съм проявявала разбиране, че те заслужават по-висока цена. Напоследък обаче съм леко смутена. Защото забелязвам как етикетът „Hand made” започва да служи като едно удобно оправдание продуктът да е с лошо качество – паянтов, разбридан, очукан. Или поне странен. Много далеч от добрия търговски вид. Като се зачудя на този предмет това сега защо му се клати, защо му е отчупено, защо е леко разпрано, получавам универсалния отговор – „Ми защото е ръчно правен!”. Ей така си купих детска играчка от плат, която се разпра, преди да е стигнала до вкъщи. Шнолка, на която украсата падна при първото носене. И обеци, които по време на вечеря в ресторант (второ носене) се разпаднаха на съставните си красиви и ръчно нанизани части.

Друг един интересен момент е, че етикетчето „Hand made” се мъдри и върху продукти, за които е очевидно, че са индустриално производство. Като питам как така са Hand made, ми се отговаря, че не всичко е правено ръчно, само панделката. Само онази лилава точица. Само закопчалката.

За да не си даваш парите на вятъра (или само за едно красиво етикетче „Hand made”), когато избираш ръчно правени стоки:

  • огледай ги внимателно и се увери в тяхното качество – нямат право да са по-нестабилни, защото са Hand made. Напротив – би трябвало да са още по-издръжливи.
  • интересувай се кое прави цената толкова висока – какви са използваните материали, какво ги прави по-специални.
  • избирай производител, когото вече си опознал, ползвал си успешно негови продукти и си бил доволен. Или пък се довери на производител, който ти е препоръчан от приятел.

Vintage, Retro & Antique

Някога тези думи определяха принадлежност на предметите към определен период от миналото. И като принадлежащи към този определен период тези предмети имаха едни специфични характеристики – използвани материали, техники на производство, стил. Всички тези характеристики правеха предмета автентичен, а цената му – висока. Днес от тях остана само стилът. Който се извайва във всевъзможни заводи по всевъзможни начини и на всевъзможни места (всъщност предимно в Китай). Въпреки това думите Vintage и Retro все още дават основание да се постави по-висока цена!

През последните седмици имах възможност да посетя доста антикварни магазини и да разгледам асортимента им. Бях изключително изненадана да видя колко много „антични” предмети се предлагат на пазара – все пак „Античност” наричаме периода от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.!

Обяви за антични мебели са пръснати и из интернет. Както и обяви за „мебели Луи ХIV”! „Барокови мебели”. И „мебели Рококо”! Каквото и да означава това (със сигурност не е и това, което казва), то прави цените на тези мебели високи. В подкрепа на твърдението, че туй столче е било на слънчевия Луи, се добавя и произход – Франция. Ми Франция, къде другаде! Е, това може и да е вярно – съвсем възможно е някое френско семейство да е продало старите си мебели на някой български хитрец, който има навика да съчинява приказни истории.

В магазините за „антични предмети” могат да се намерят много хубави мебели – старички (но не чак толкова), с качествени дървени конструкции и приятен стил от миналото (от близкото минало). Ако ги изтупаме от понятията „Vintage”, „Retro”, „античност” и „Луи ХIV”, можем да придобием една достоверна представа за тяхната стойност, да дадем едни 350 лева за диван тройка и два фотьойла, които да си претапицираме и на които да се радваме дълго време.

За да реализираш смислени покупки, не забравяй:

  • това, че скринът е олюпен не означава, че има богата автобиография – вероятно познава единствено пътя от цеха до магазина.
  • богата дърворезба далеч не означава, че креслото се е познавало отблизо със задните части милия Луи ХIV.
  • важно е да преговаряш с продавача, докато не се доближиш до реалната цена на предмета.

Признавам, че малко се разочаровам, когато виждам как плюсът се превръща в минус. Но пък май така се движат нещата – минусът води до нов плюс, плюсът до нов минус. Имай едно наум за тази хитро добавена стойност, която се отразява само на крайната цена, но не и на качеството на продукта. Когато си купуваш носена дреха, си купуваш носена дреха, а не начин на живот. Когато си купуваш ръчно правен предмет, си купуваш внимателно изработен предмет, а не оправдание за всякакви дефекти. Когато си купуваш стари дивани, си купуваш едни стари дивани със здрава дървена конструкция, а не история за крале и кралици.